събота, 23 юни 2018 г.

"Послепис Мечо Пух"

"Затуй от дядо си да знаеш, 
любов не трябва да пестиш!
Обичаш ли, на глас го казвай!
Сърце на две да не делиш!"

Автор: Асен Маринкин

Така е.
Любов не трябва да пестиш.
Независимо към какво е насочена тя, защото аз продължавам да вярвам, че именно това движи света.
Преди време ви загатнах нещо "Пеперудено в червено и бяло", което за моя радост си има продължение :)
Този път продължението не е просто червено. То е страшно романтично, изпълнено със символи, горещи чувства и разбира се - любов. За къде без нея?!
Моята любов към това, което правя, няма да я коментирам... Тя... се вижда (или поне аз така си мисля).
Ще ви покажа един нетипичен проект, над който съзнанието ми бе заето около два месеца. В търсене на подходящите материали, преценяване на най-удачните размери, разгъвки и детайли.
Отново фантазията и въображението на Мъж, до най-малката подробност.
Но пък реализацията в детайли - изцяло моя и на спокойствие, най-важното.
И тук няма нищо случайно - пеперудата, слънчогледите, Мечо Пух, червените рози, знаците за безкрайност, сърчицата и разбира се - червеният основен цвят.
Експлодираща кутия във формата на сърце - отново първа и единствена по рода си.
Като собственичката си :)


Сравнително огромна за такъв род кутии - приблизително 25*25*25см. Но все пак - всичките тези емоции, трябваше да се поберат някак си в нея :)
Удобно настаних върху килимче от изкуствена трева, която грижливо подбрах точно колко зелена да бъде, а след това така грижливо "посадих" върху картонената платформа във формата на сърце. Харесах и много романтичен фон със слънчогледи на залез... Които слънчогледи "поникнаха" 3D иззад Мечо Пух. Около него пък се появи зелена растителност с плодчета и разбира се - червени рози. И някъде в листата, вмъкнах диодни лампички с променящи се цветове, за допълнителен ефект. А пред самия Мечо - поставих гърненце с мед със сърце вътре в него, за което специално благодаря на Тиш от Свещи от любов, който не се поколеба и за миг при идеята да ми направи "изкуствен мед", който да бъде траен и напълно като истински. И на цвят, и на вид, и на аромат дори!
Сглобих и синджирче със знака за безкрайност, което пасна по мярка на Мечо Пух и което си имаше своята причина, за да бъде там. Аранжирах падащите страни по различен и ефектен начин, като на едната имаше кратко, но много силно и чувствено послание. А на капака - разбира се панделка на сърчица. Е, не предполагах, че намирането на такава панделка, ще е равносилно на "мисията невъзможна", но нали обичам предизвикателствата - ето на - важен е крайния резултат.









И цялата тази приказка, вече е в ръцете на притежателката си, благодарение на стабилната организация от страна на поръчителя, който междувременно е някъде в открито море, а изненадата бе доставена на героинята ни в деня на рождения му ден.
Ама как го е измислил само!
Докато довършвах кутията, се опитвах да се поставя на мястото на момичето... Трябва да е било страшно вълнуващо. Да получиш подарък от човек, който е на другия край на света, но мисли за теб... И с този си подарък показва толкова много... Доказва как няма невъзможни неща, когато има желание. Вяра. Чувства. И не на последно място - Любов...
На мен думите ми свършват, но надявам се тази приказка тепърва да се пише. А как по-точно - само времето ще покаже...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашето мнение е важно за мен! Благодаря :)