неделя, 5 октомври 2014 г.

Отивам си и благодаря!

Тъй като вчера беше Световният ден на правещите картички,
а днес пък - 5 октомври, по инициатива на ЮНЕСКО от 1994 г. е Международният ден на учителя, който към настоящия момент се приема от над 100 държави, включително и у нас, счетох за идеален случай да покажа една творба, свързана и с двата празника :)
Както скоро писах за пенсионирането на Любимата учителка, така сега ще продължа малко темата, но в малко по-различно направление.
Идеята за картичката-кутия, която сътворих, се зароди от майка ми. Тазгодишният 15 септември беше нейният последен Първи учебен ден. Изпращането ѝ от училището бе организирано, както подобава. Поздрави, подаръци, цветя и благодарности...


* * *
Ще ни липсваш

Да се пенсионираш...
в живота идва миг такъв.
Човек живее и работи,
изминава своя трудов път.

Бързо с теб денят минава
в работа и в шеги.
Лесно с тебе се работи,
но и времето лети.

Знай, че ще ни липсваш,
че с тебе нещо си отива.
Но сега ще вдигнем тост
да бъдеш здрава, жива.

За теб от чашите ще пием,
лек да бъде пътят нов.
Желаем ти да си щастлива
и те изпращаме с любов.

Автор: Лилия Нейкова

* * *


И така от своя страна, тя реши да благодари за съдействието и помощта в този ден на няколко колежки, и разбира се на човекът, дал ѝ възможността да се развива в тази гимназия - Директорът на училището - г-жа Иванка Пелтекова.
А моята задача беше - да сътворя няколко специални благодарствени картички за целта.
Една серия "Благодаря" за колежките:


И един специалитет, с много символи в него, за Директора:


Ще започна с избора на цветове - бордо и шампанско. Класическа комбинация, символизираща лоялност и честност. Червеният цвят и нюансите му също така издават и високопоставеността на човека в обществото. Това е цветът на енергичните и решителни личности. Седефеното бижу също не е случайно. Седефът в някои езици се нарича "майка на перлата". Той носи богатство и благополучие.


А вътре - букет от рози и калии, пеперуди и свитък с послание. 


Червените рози са символ на желанието. Може би желанието към знание, към създаване на личности и към развитие. А белите рози пък са цветята на светлината. А не напразно всички знаем стиховете на Стоян Михайловски:
"Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!"


А пеперудите - така красиви, нежни и изящни! Отново не случайно поместих тук. Те символизират развитието, промяната, волята и желанието за борба. Борба, да направиш толкова много, в името на децата. Защото едно училище е нищо без своите учители - една студена, празна сграда. Но когато всички те работят заедно, като една машина, начело със своя ръководител, тогава се случват наистина чудеса. 



Пеперудите напомнят, че идва ново начало и че в живота винаги има хармония и баланс така, както има ден и нощ. Те ни учат на спокойствие и търпеливост, вяра в доброто и надеждата. Все неща, които един добър педагог притежава и се стреми да предаде на своите възпитаници.


Ново начало за новия учител по физика, но и ново начало за отишлия си такъв...






Надявам се тези благодарствени картички да останат един мил спомен за получателите си. Винаги съм подкрепяла тези инициативи - да подариш нещо уникално и различно, независимо по каква причина.
А в днешния Международен ден на учителя, изказвам и аз своята благодарност към всичките си учители през годините и им пожелавам да продължават със същия пламък и хъс да преподават, възпитават и развиват учениците и училището си!

Благодаря!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашето мнение е важно за мен! Благодаря :)