събота, 25 януари 2014 г.

Бебешки съкровища

Хората казват, че ако ги няма децата, къщата ще бъде подредена, портфейла ще бъде пълен, но щастието ще липсва. А с появата им....е, за подредеността няма какво да кажа, за портфейла също, но щастието е на лице, в неописуеми размери :)
Това могат със сигурност да го потвърдят късметлиите, които има какво да сложат в тази Кутия за бебешки съкровища:


Исках да е по-семпла, като за един голям юнак:


А вътре сложих няколко изненади:


Долната част от кутията всъщност се разгъва, за да има място за "записки" около по-важните житейски събития на малкото човече. Както и мъдри мисли, или каквото Ви дойде на сърце, душа и химикалка



Грижливо подбрах четири етикетчета, които са подвижни и на тях също може да се пише. Завързах им от специалната бебешка светло синя панделка на точки, която толкова много обичам! Така ще могат по-лесно да се издърпват и после да се прибират в деликатно прикритите джобчета:


Всички кутии са от 300гр перлен тъмно син картон, а вътрешността на малките кутии (10см*10см*9см височина) облякох със светло син сатен. Нежно, стилно и бебешко :) Или поне това бе целта ми


И разбира се любимите ми рози, по три за късмет, както и специални отрязъци за пръстчета - за по-лесно отваряне на самите кутиики:


И така изглежда целият Бебешки комплект:


И тъй като няма по-чиста душа от тази на едно невинно дете, няма по-чисти чувства от безграничната детска любов към родителите, смятам за уместно да споделя и тази Притча, 
Из книгата „Дзен Притчи“
* * *
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?

- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?

- На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.

- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
* * *

Изводите оставям на Вас, а завистта, гнева и обидите, с които се сблъсквам в живота, смятам да оставя за тези, които ги носят в себе си. Едно малко дете дори не знае значението на тези думи :) Нека пазим детското в себе си!

Enjoy!

2 коментара:

  1. Постигнала си всичките си намерения! Всичко е много хубаво и съвършено. :) Но защо е тази горчивина в края на посланието?

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря :)
    Не е горчивина, просто тълкуване на нечии размисли. Понякога е хубаво човек да мисли. Щеше да е хубаво повече хора да го правят. Или както Д-р Хаус беше казал "Мозъкът е много хубаво нещо. Щеше ми се всеки да имаше по един" :)

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е важно за мен! Благодаря :)